БЪЛГАРЩИЦИ

„По събори и надпявания отсявахме най- доброто,

 както златотърсача сее пясъка, все с надежда 

 да блесне златната люспа!” 

                                                         -Коста Колев                                                                                    

 

 

Песенният материал от архива на Коста Колев е своеобразна  звукова  картина /фонограма /на  песенното творчеството на българите  през втората половина на 20 век. Коста Колев подбира образците не за научни цели, а на функционален и практически принцип и независимо от поводите  и мястото на което получава информация, той се е ръководил от  собствената си естетика при подбора  на песните и чувство за дълг да запази  знанието и народната памет. 

Колосални по обем и цели са неговите сбирки, но в „Българщици” намериха място само  оригиналните и  неизвести образци  от  живите предаванията на радио София през 50-те години. 

В другите  части на сборника са включени   нотираните  народни песни, които Коста Колев  записва на терен по цялата територия на страната  между 1947 и 1989 г.  по време на първите събори-надпявания, на планирани фолклорни експедиции, отделни командировки от Радио София и от случайни информатори.  Според теренните свитъци  на Коста Колев  е и обособяването  на материала в съответни  раздели, подчинени на характера и стила на географско-фолклорните  региони към които принадлежат.  Сборникът „Българщици” няма амбиция да запушва пробойните нанесени  от  културните и естетически трансформации на по-новото време,  тук не присъстват  песни  добили медийна популярност или мултиплицираните в своята вариантност образци. Златни народни песни от репертоара на Гюрга Пинджирова, Радка Кушлева, Борис Машалов, Маша Белмустакова, Зорка Балджийска, Атанаска Тодорова, Мита Стойчева, Маргарита Димитрова, Райна Боцова, Георги Чилингиров, Костадин /Кочо/ Молеров от Банско и мн. други  вече  десетилетия търпеливо  чакат  съвременните си интерпретатори. Въпреки активното си присъствие в програмата на радиото за няколко от певците  липсваха данни и единствено по бележките на Коста  в полето на щимовете на оркестрантите и стила на песните ги причислих към съответния  раздел.  За пример ще посоча Атанас Велев –легендарен певец от който се учи и Костадин Гугов,  Катя Танева, една от първите шест 

певици поставили началото на хора на радиото и Сийка Измирлиева, предоставила ценен репертоар на Радио София. 

В сборника „Българщици” за пръв път е представен не само певческия колорит на България, но и части от етническата  територия извън държавните ни граници- Западните покрайнини и Беломорието.   В раздела ”Песни от Западна България” присъстват образци от Радомирско, Самоковско, Трънско, Ихтиманско, Годечко, Кюстендилско, Дупнишко, Софийско, Елинпелинско и Пернишко, в „Песни от Източна и Западна Тракия”са включени песни от Чирпанско, Харманлийско, Старозагорско, Сливенско, Елховско,Пазарджишко, Хасковско, Пловдивско, Асеновградско, Малкотърновско, Царево, Карнобатско, Карловско, Първомайско, Ямболско и др. Спецификата на Котленската песен или както самия Коста Колев определяше областа  за „донора” и „гнездото-майка” на Тракия е отделена в самостоятелен раздел. Времето е най-лошия съюзник на един архив и благодарение на изобретателноста  на Коста да обвива нотните свитъци с  вестници успях и аз на свой ред да ги предам нататък така както ги намерих в неговия архив.

                    

„Дай ми моме, дай ми, студена водица,

на кон с ръка моме, на лудо из уста!”

пял Мустафа Еминов от

с. Добринище