БЪЛГАРЩИЦИ
„По събори и надпявания отсявахме най- доброто,
както златотърсача сее пясъка, все с надежда
да блесне златната люспа!”
-Коста Колев
Песенният материал от архива на Коста Колев е своеобразна звукова картина /фонограма /на песенното творчеството на българите през втората половина на 20 век. Коста Колев подбира образците не за научни цели, а на функционален и практически принцип и независимо от поводите и мястото на което получава информация, той се е ръководил от собствената си естетика при подбора на песните и чувство за дълг да запази знанието и народната памет.
Колосални по обем и цели са неговите сбирки, но в „Българщици” намериха място само оригиналните и неизвести образци от живите предаванията на радио София през 50-те години.
В другите части на сборника са включени нотираните народни песни, които Коста Колев записва на терен по цялата територия на страната между 1947 и 1989 г. по време на първите събори-надпявания, на планирани фолклорни експедиции, отделни командировки от Радио София и от случайни информатори. Според теренните свитъци на Коста Колев е и обособяването на материала в съответни раздели, подчинени на характера и стила на географско-фолклорните региони към които принадлежат. Сборникът „Българщици” няма амбиция да запушва пробойните нанесени от културните и естетически трансформации на по-новото време, тук не присъстват песни добили медийна популярност или мултиплицираните в своята вариантност образци. Златни народни песни от репертоара на Гюрга Пинджирова, Радка Кушлева, Борис Машалов, Маша Белмустакова, Зорка Балджийска, Атанаска Тодорова, Мита Стойчева, Маргарита Димитрова, Райна Боцова, Георги Чилингиров, Костадин /Кочо/ Молеров от Банско и мн. други вече десетилетия търпеливо чакат съвременните си интерпретатори. Въпреки активното си присъствие в програмата на радиото за няколко от певците липсваха данни и единствено по бележките на Коста в полето на щимовете на оркестрантите и стила на песните ги причислих към съответния раздел. За пример ще посоча Атанас Велев –легендарен певец от който се учи и Костадин Гугов, Катя Танева, една от първите шест
певици поставили началото на хора на радиото и Сийка Измирлиева, предоставила ценен репертоар на Радио София.
В сборника „Българщици” за пръв път е представен не само певческия колорит на България, но и части от етническата територия извън държавните ни граници- Западните покрайнини и Беломорието. В раздела ”Песни от Западна България” присъстват образци от Радомирско, Самоковско, Трънско, Ихтиманско, Годечко, Кюстендилско, Дупнишко, Софийско, Елинпелинско и Пернишко, в „Песни от Източна и Западна Тракия”са включени песни от Чирпанско, Харманлийско, Старозагорско, Сливенско, Елховско,Пазарджишко, Хасковско, Пловдивско, Асеновградско, Малкотърновско, Царево, Карнобатско, Карловско, Първомайско, Ямболско и др. Спецификата на Котленската песен или както самия Коста Колев определяше областа за „донора” и „гнездото-майка” на Тракия е отделена в самостоятелен раздел. Времето е най-лошия съюзник на един архив и благодарение на изобретателноста на Коста да обвива нотните свитъци с вестници успях и аз на свой ред да ги предам нататък така както ги намерих в неговия архив.
„Дай ми моме, дай ми, студена водица,
на кон с ръка моме, на лудо из уста!”
пял Мустафа Еминов от
с. Добринище
